Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/prca5zjw/public_html/wp-includes/pomo/plural-forms.php on line 210
PR Care | АНТИБИОТИЧНА РЕЗИСТЕНТНОСТ (АР) - PR Care

АНТИБИОТИЧНА РЕЗИСТЕНТНОСТ (АР)

Световната седмица, посветена на осведомеността за отговорно прилагане на антибиотиците 12-18 ноември 2018 г.

Факт лист:

Световната седмица, посветена на осведомеността за отговорно прилагане на антибиотиците 12-18 ноември 2018 г.

АНТИБИОТИЧНА РЕЗИСТЕНТНОСТ (АР)

 

Ключови факти

  • Антибиотичната резистентност (АР) застрашава ефективната превенция и лечението на все повече инфекции, причинени от бактерии, паразити, вируси и гъбички. АР е все по-сериозна заплаха за общественото здравеопазване в цял свят, която изисква действия на всички нива и в правителствените сектори, и в обществото като цяло.
  • Без ефективни антибиотици успехът на сериозна операция или химиотерапия при различни видове рак ще бъде компрометиран.
  • Цената на здравеопазването за пациенти с резистентни инфекции става все по- висока, спрямо тези с нерезистентни инфекции, поради по-продължително боледуване, извършването на допълнителни тестове и приемането на по-скъпи лекарства.
  • През 2016 г. 490 000 души в световен мащаб са развили мултирезистентна туберкулоза. Също така, резистентността на бактериите към определени антибиотици усложнява и борбата с по-сериозни заболявания като HIV и малария.

 

Какво представлява антибиотичната резистентност?

  • Антибиотичната резистентност се проявява, когато различни микроорганизми (бактерии, гъбички, вируси и паразити) започват да се променят след излагането им на антимикробни средства (антибиотици, противогъбични средства, антивирусни средства, антималараийни средства и противоглистни лекарства). Микроорганизмите, които развиват антибиотична резистентност понякога се наричат „супербъг“ („superbug“).
  • В резултат на това, лекарствата стават неефективни и инфекциите продължават да съществуват в организма, което увеличава риска от разпространението им към други хора.

 

Защо антибиотичната резистентност е глобален проблем?

  • В световен мащаб се появяват нови механизми за устойчивост и разпространение, които застрашават способността ни да лекуваме общи инфекциозни заболявания, което води до по-продължително боледуване, инвалидност и смъртни случаи.
  • Без ефективни антибиотични средства за превенция и лечение на инфекции, медицински процедури като трансплантация на органи, химиотерапия при рак, лечение на диабет и сложни хирургични интервенции (като цезарово сечение) започват да носят все по-голям риск.
  • Антибиотичната резистентност увеличава разходите за здравни грижи чрез по-дълъг престой в болници и изискването на по-интензивно лечение.
  • Антибиотичната резистентност излага на риск изпълняването на целите за устойчиво развитие на обществото.

 

Какво ускорява възникването и разпространението на антибиотична резистентност?

  • С течение на времето антибиотичната резистентност възниква естествено, обикновено чрез генетични промени. Въпреки това, грешната и прекомерна употреба на антибиотични средства ускорява този процес. Днес антибиотиците се използват повече от необходимото, в грешна доза и при хора, и при животни, често без професионален надзор. Примери за грешното им ползване включват приемане от хора с настинки и грип, стимулиране растежа при животни или използването им за предотвратяване на заболявания при здрави животни.
  • Резистентни микроорганизми се откриват при хора, при животни, в храната, в околната среда (водни източници, почва и въздух). Те могат да се разпространяват между хора и животни, включително чрез храни от животински произход, както и от човек на човек. Лошият контрол на инфекциите, неадекватни санитарни условия и неподходящото хранене спомагат разпространението на антибиотичната резистентност.

 

Каква е ситуацията в днешно време?

Резистентност на бактерии. Антибиотичната резистентност присъства във всяка страна по света.

  • Пациентите с инфекции, причинени от резистентни към лекарства бактерии са изложени на повишен риск от по-лоши клинични резултати, дори смърт. Те консумират повече ресурси от здравеопазване, отколкото пациенти, инфектирани с нерезистентни щамове на същите бактерии.
  • Резистентността при Klebsiella pneumoniae – често срещани чревни бактерии, които могат да причинят животозастрашаващи инфекции, третиращи се чрез карбапенеми антибиотици (структурно сродни с пеницилините), вече е налична във всички региона по света. Този вид бактерии са една от основните причини за болнични инфекции като пневмония, инфекции на кръвообращението, инфекции при новоредени и пациенти, нуждаещи се от интензивна грижа. В някои държави карбапенеми антибиотиците не действат при повече от половината от хората, лекувани за инфекции с Klebsiella pneumoniae, поради придобитата им вече резистентност.
  • Друг вид широко разпространена резистентност е тази на бактерията Escherichia coli към най-често използваните лекарства за лечение на инфекции на пикочните пътища (флуорохинолони антибиотици). Има много страни по света, където това лечение вече е неефективно при повече от половината пациенти.
  • Неуспехът от лечението на гонорея чрез трето поколение цефалоспоринови антибиотици е потвърден в поне 10 държави – Австралия, Австрия, Канада, Франция, Япония, Норвегия, Словения, Южна Африка, Швеция, Великобритания.
  • Световната здравна организация (СЗО) наскоро актуализира насоките за лечение на гонореята, за да адресира все по-разпространяващата се резистентност. Новите насоки на СЗО не препоръчват хинолони (клас антибиотици) поради високите нива на резистентност. Освен това бяха актуализирани и насоките за лечение на хламидиални инфекции и сифилис.
  • Резистентността на лекарства от първа линия за лечение на инфекции, причинени от бактерията Staphlylococcus aureus – често срещана причина за тежки инфекции в здравни заведения и населението, също е широко разпространена. Хората с метицилин-резистентен стафилокок се оценяват с 64% по-голяма вероятност да умрат спрямо хора с нерезистентна форма на инфекцията.
  • Колистин е последното решение за антибиотично лечение при животозастрашаващи инфекции, причинени от бактерията Enterobacteriaceae, които са устойчиви на карбапенеми антибиотици. Резистентността към колистин наскоро бе открита в няколко страни и региони, което прави инфекциите, причинени от такива бактерии, непоносими.

 

Резистентност при туберкулоза (ТБ)

  • СЗО изчислява, че през 2014 г. е имало около 480 000 нови случая на мултирезистентна туберкулоза (MDR-TB) – форма на туберкулоза, която е резистентна към двете най-силни лекарства против туберкулоза. Само около 1/4 от тях (123 000 случая) са били открити и докладвани. MDR-TB изисква курсове за лечение, които са много по-дълги и по-неефективни от тези за нерезистентна туберкулоза. В световен мащаб само половината от пациентите с MDR-TB през 2014 г. са били успешно излекувани.
  • Сред новите случаи на туберкулоза през 2014 г. около 3.3% са резистентни към множество лекарства. Процентът е по-висок при хората, които вече са били лекувани от туберкулоза – около 20% от всички случаи.
  • Изключително резистентна към лекарства туберкулоза (XDR-TB) – форма, резистентна към най-малко 4 от основните лекарства против болестта, е открита в 105 страни. Около 9.7% от хората с MDR-TB имат XDR-TB.

 

Резистентност при малария

Към юли 2016 г. резистентност към първа линия на лечение на малария ( чрез комбинирани терапии) е потвърдена в 5 страни в региона около река Меконг – Камбоджа, Лаоската народнодемократична република, Мианмар, Тайланд и Виетнам. На повечето места пациентите с резистентни към артезинин инфекции се възстановяват напълно след лечението, при условие че се лекуват с комбинирани терапии. Въпреки това, по протежение на границата между Камбоджа и Тайланд бактерията P. falciparum е станала резистентна към почти всички антималарийни лекарства, което прави лечението по-трудно и изискващо строго наблюдение. Съществува реален риск скоро да се появи мултирезистентност и в други части от този регион. Разпространението на резистентни щамове в други части на света може да предизвика сериозно предизвикателство за общественото здраве и да застраши важни скорошни постижения в контрола на маларията.

 

Във всичките 5 страни, както и в Китай, е възприета стратегията на СЗО за елиминиране на маларията в този регион (2015-2030 г.).

Резистентност към HIV

  • През 2010 г. около 7% от хората, започнали антиретровирусна терапия (ART) в развиващите се страни са били диагностицирани с резистентен HIV вирус. В развитите страни процентът е между 10 и 20. Някои страни наскоро съобщават нива от или над 15% сред тези, започнали лечение и до 40% сред хората, които и преди са провеждали лечение. Това изисква спешно обръщане на внимание.
  • Повишаващите се нива на резистентност имат важни икономически последици, тъй като лекарствата от втора и трета линия са съответно 3 пъти и 18 пъти по-скъпи от лекарствата от първа линия.
  • От септември 2015 г. насам СЗО препоръчва на всички, живеещи с HIV вируса да започнат антиретровирусно лечение. По-широкото му използване обаче предполага още по-голямо разпространение на резистентността към него във всички региони на света. За да се постигне максимално дългосрочна ефективност на терапевтичните лечения от първа линия и за да се гарантира, че хората провеждат най-ефективния режим, от съществено значение е да се продължи наблюдението на резистентността и да се сведе до минимум както нейната поява, така и нейното разпространение. Чрез консултации с различни страни, партньори и заинтересовани страни, СЗО разработва нов „Глобален план за действие за резистентността на HIV към лекарства (2017-2021 г.)“.

 

Резистентност към грип

  • Антивирусните лекарства са важни за лечението на епидемичен и пандемичен грип. Досега почти всички грипни вируси А, срещащи се при хората са били резистентни към една категория антивирусни лекарства – М2 инхибитори (амантадин и римантадин). Обаче честотата на резистентността към инхибитора на невраминидазата озелтамивир остава ниска (1-2%). Антивирусната чувствителност постоянно се наблюдава чрез Системата за наблюдение и реагиране на грип на СЗО.
  • Необходимост от координирани действия
  • Антибиотичната резистентност е комплексен проблем, който засяга цялото общество и се ръководи от множество взаимосвързани фактори. Единичните, изолирани интервенции имат ограничено въздействие. Необходимо е координирано действие, за да се сведе до минимум появата и разпространението на антибиотичната резистентност.
  • Всички държави имат нужда от национални планове за действие относно антибиотичната резистентност.
  • Необходими са по-големи иновации и инвестиции в научни изследвания и разработване на нови антимикробни лекарства, ваксини и диагностични средства.
  • Отговор на Световната здравна организация
  • СЗО предоставя техническа помощ, за да помогне на страните да разработят своите национални планове за действие и да подсилят своите системи за здраве и надзор, за да могат да предотвратят и управляват антибиотичната резистентност. Организацията си сътрудничи с партньори, за да подсили базата от данни и да разработи нови отговори към тази глобална заплаха.

СЗО работи в тясно сътрудничество с Организацията по храните и земеделие към ООН и Световната организация за здравето на животните чрез подхода „One Health“, за да насърчи най-добрите практики за избягване появата и разпространението на антибиотичната резистентност, включително чрез ефективно приемане на антибиотици както от хората, така и от животните.

Политическа декларация, приета от държавните глави в Общото събрание на ООН в Ню Йорк през септември 2016 г. показва сериозен ангажимент от страна на света за предприемането на широк, координиран подход за справяне с основните причини за антибиотичната резистентност в множество сектори, най-вече човешкото здраве, здравето на животните и земеделието. СЗО подпомага държавите-членки в разработването на национални планове за действие относно антибиотичната резистентност, базирани на глобалния план за действие.

 

СЗО ръководи многобройни инициативи а борба за антибиотичната резистентност:

Световна седмица на осведоменост за антибиотиците

  • От 2015 г. насам тя се провежда всеки ноември с темата „Антибиотици: Ползвай внимателно“. Глобалната кампания всяка година има все повече дейности в седмицата на провеждането ѝ.
  • Глобалната система за наблюдение на антибиотичната резистентност (GLASS)
  • Подкрепяната от СЗО система служи за създаването на стандартизиран подход към събирането, анализа и споделянето на данни, свързани с антибиотичната резистентност на световно равнище, на базата на който да се предприемат местни, национални и регионални действия.
  • Глобалното партньорство за изследвания и разработването на антибиотици (GARDP)
  • Съвместна инициатива на СЗО и Инициативата за лекарства за пренебрегвани заболявания, GARDP насърчава научноизследователската и развойна дейност чрез публично-частни партньорства. До 2023 г. партньорството има за дел да развие и създаде до 4 нови лечения чрез подобряване съществуващите лекарства и ускоряване навлизането на нови такива.
  • Междуведомствена координационна група за антибиотичната резистентност (IACG)
  • Генералният секретар на ООН създава IACG с цел подобряване координацията между международните организации и за осигуряване на ефективни глобални действия срещу тази заплаха към здравната сигурност на хората. IACG се председателства съвместно от заместник-главния секретар на ООН и генералния директор на СЗО и включва представители на високо равнище от релевантни агенции на ООН, други международни организации и отделни експерти от различни сектори.

 

За допълнителна информация:

Елена Цонева-Папуджиева, PR Care – 0878 865077

Росяна Сотирова, PR Care – 0897 921690