Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/prca5zjw/public_html/wp-includes/pomo/plural-forms.php on line 210
PR Care | Проф. д-р Сабина Захариева, дмн: Зад артериалната хипертония стоят няколко редки болести - PR Care

Проф. д-р Сабина Захариева, дмн: Зад артериалната хипертония стоят няколко редки болести

На 28 февруари в знак на съпричастност с хората с редки болести в над 85 страни, включително и България, се отбелязва Световният ден за редки болести. По този повод своя диагностичен опит и знания за връзката на редките с масовите заболявания сподели проф. д-р Сабина Захариева, дмн – директор на Университетската специализирана болница по ендокринология „Акад. Ив. Пенчев”.

Проф. Захариева, възможно ли е зад масовите заболявания да се крият редки болести?

Да, и точно това е посланието на нас, ендокринолозите, по повод Световния ден на редките болести. Трябва внимателно да изследваме болните с често срещани заболявания, защото зад тях може да се крият по-особени и рядко срещани болести. Например зад артериалната хипертония стоят няколко по-редки диагнози. Една от тях е първичният алдостеронизъм. Това е заболяване на надбъбречните жлези, като се причинява или от аденом – образувание в едната или двете надбъбречни жлези, или от двустранна хиперплазия, тоест увеличение на размера на надбъбречните жлези. В резултат на това жлезите свръхсекретират хормона алдостерон, който е свързан с регулацията на кръвното налягане. В последните 15 години около 5% до 15% от случаите на артериална хипертония се дължат на първичен алдостеронизъм.

Много е важно да се разпознава това заболяване. При аденом на надбъбречните жлези, този доброкачествен тумор се отстранява оперативно и болният има шанс да бъде излекуван завинаги. А ако е налице двустранна хиперплазия на надбъбречната жлеза, лечението е консервативно – с медикаменти. Те са пряко насочени да намалят свръхпродукцията на алдостерон и болният отново има шанс да бъде излекуван от високото кръвно. Докато при есенциалната артериална хипертония, която обхваща 90% от случаите, причината е неизвестна и лечението е симптоматично, не се атакува причината.

Съществуват и други редки форми на ендокринни хипертонии, които могат да се крият зад артериалната хипертония. Една от тях се причинява от феохромоцитома. Това също е тумор на надбъбречните жлези, но от друга зона. Надбъбречната жлеза, най-общо казано, се състои от кора и от медула – вътрешна част. Аденомът на Ком, който предизвиква първичния алдостеронизъм, се намира в кората на жлезата, а феохромоцитомът е в медулата. Феохромоцитомът секретира по-голямо количество от така наречените метанефрини: хормоните адреналин и норадреналин, свързани с регулацията на кръвното налягане. Секретирането им в голямо количество предизвиква постоянна артериална хипертония, като на нейния фон настъпват внезапни хипертонични кризи с изпотяване, сърцебиене, главоболие, а систоличното кръвно налягане достига екстремални стойности от порядъка на 200, 220, 240 и повече. Това е животозастрашаващо състояние.

 

Трудно ли се откриват хормоналните хипертонии?

Откриват се много трудно. Специално феохромоцитомът е наречен „велик имитатор”, тъй като протича от напълно безсимптомно до тежки хипертонични кризи. Той може да имитира и много други заболявания освен артериалната хипертония. Например заболяването на щитовидната жлеза Базедова болест, а също климактеричен синдром при жените и някои психози.Първичният алдостеронизъм също се открива трудно, защото може да протича напълно безсимптомно и да мине под диагнозата есенциална хипертония.

 

Лечението на есенциалната хипертония ще повлияе ли при първичен алдостеронизъм?

Само донякъде, но няма да излекува високото кръвно налягане. Хормоналните хипертонии, дължащи се на заболявания на ендокринните жлези, засягат предимно млади хора. Има алгоритъм, по който трябва да се търсят. На първо място, търсят се при млади хора с високо кръвно налягане, което не се поддава на обичайното антихипертензивно лечение. С масовото навлизане на съвременната образна диагностика се откриват случайно така наречените надбъбречни инциденталоми – аденоми на надбъбречните жлези. Хората с аденоми трябва задължително да се изследват за ендокринни хипертонии.

 

Може ли да се открие аденом чрез ехография на бъбреци?

Референтното изследване за аденом се извършва със скенер. С помощта на ехографията може да открие само по-голям аденом – над 3–4 см.

 

Кое рядко заболяване може да се маскира зад метаболитния синдром?

Метаболитният синдром е болест на цивилизацията и вече се среща много често. При него се натрупва ненужна мастна тъкан, която играе ролята на ендокринна жлеза, секретираща на практика всякакви хормони. Сумарният резултат е високо кръвно налягане, дислипидемия, нарушения в мастната обмяна, хронично възпаление. Всичко това са фактори, които водят до ранна атеросклероза и висок сърдечносъдов риск.

Зад метаболитния синдром може да се крие надбъбречен аденом, който свръхсекретира кортизол. Свръхсекрецията на този хормон води до синдром на Кушинг – рядко заболяване, което протича със специфично преразпределение на мастната тъкан. Тя се натрупва по трупа и корема, а крайниците остават тънки. Лицето е окръглено като луна и по него има широки розово-червени стрии. Друга характерна проява е високото кръвно. Синдромът на Кушинг е свързан с висок сърдечносъдов риск и с тежка остеопороза, с тежки фрактури на костите. Измежду болни с метаболитен синдром нерядко сме откривали пациенти със синдром на Кушинг.

 

Как се лекува синдромът на Кушинг?

Синдромът на Кушинг има две форми. При едната основната причина е аденом на хипофизата, а при втората – аденом на надбъбречните жлези. Лечението и при двете форми е оперативно. Важно е да се постави ранна диагноза, да се излекува дори в ненапълно изявената си форма. И това заболяване активно търсим сред млади хора под 30 години със симптоми, подобни на метаболитен синдром. При деца се среща и първичен алдостеронизъм, и феохромоцитом, и синдром на Кушинг, но те са изключителна казуистика.

 

Каква е ролята на участието на вашия център за редки ендокринни болести в Европейската мрежа за редки болести?

Редките заболявания се пропускат обикновено в първичната медицинска помощ, тъй като общопрактикуващите лекари нямат опит с тях. Често на пациентите не може да се постави точна диагноза и те попадат във високоспециализирани лечебни центрове. В нашата университетска болница по ендокринология имаме специализирани клиники, които се занимават с редки болести и са натрупали огромен опит. Такива са Клиниката по хипофизни, надбъбречни и гонадни (на половите жлези) заболявания, Клиниката по тиреоидология (за заболяванията на щитовидната и паращитовидната жлеза).

 

Ние сме първият център по ендокринни редки болести, който получи сертификат от Министерството на здравеопазването. Работим в партньорство с Педиатрията и с университетската болница „Св. Иван Рилски”. Веднага след получаването на сертификата влязохме в Европейската мрежа по редки ендокринни болести. В нея обменяме информация и знания, благодарение на които се създават европейските гайдлайни, които улесняват лекарите в диагностицирането и лечението на редките болести. Освен това правим периодично телеконференции, на които се дискутират по-трудни случаи.

 

Съществува идея в бъдеще пациентите с редки болести чрез Европейската мрежа да получават и по-лесен достъп до лекарства сираци. В момента малките страни с малък пазар не са интересни за фармацевтичните фирми и по тази причина лекарствата сираци не се доставят на малките пазари. А чрез Европейската мрежа за редки болести може да се улесни достъпът на пациентите до медикаменти.

 

 

Източник: Portalnapacienta.bg