Информационно резюме

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На обществен форум на 1 април 2019 г. в София бе представен проектът „Повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателството свързано с оценката на риска по хранителната верига”, Договор за БФП №BG05SFOP001-2.009-0030-C01/04.01.2019 г., финансиран по Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Проектът е за 12 месеца и се изпълнява по приоритетна ос №2 „Ефективно и професионално управление в партньорство с гражданското общество и бизнеса”, процедура BG05SFOP001-2.009.

 

Общата цел на проекта е повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политиката и законодателството в сферата на безопасността на храните и оценката на риска по хранителната верига. Водещата организация по проекта Фондация „Научноизследователска организация за интеграция и сътрудничество” (НОИС) се занимава с научноизследователска работа в различни сектори на земеделието. Партньорската организация по същия проект е Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ).

 

В рамките на проекта е разработен „Сборник с добри практики и иновативни решения, които се използват в държави членки и институции на ЕС за повишаване на гражданското участие при осъществяване на политиката и законодателството в областта на риска по хранителната верига“. Предстои да бъде направен регистър на наистина заинтересованите страни в сферата на безопасността на храните и риска по хранителната верига, които защитават компетентни, честни, експертни мнения. Ще се организира и широка информационна кампания.

 

Голямата цел на проекта е да се изработи конкретен механизъм, по който браншовите организации, неправителствените организации, гражданите и публичната администрация да подобрят комуникацията помежду си, за да получават своевременна информация от институциите, да има непрекъсната прозрачност. Така гражданските организации ще бъдат улеснени да дават идеи и предложения и на практика да участват в създаването на политики и регламенти.

 

В дискусията по време на обществения форум взеха участие заинтересованите по темата страни – представителите на НПО, бизнеса, държавната администрация, академични институции и др. Те изразиха своята позиция за предложения комплекс от дейности и за приложимостта на иновативните добри практики и механизми, изведени в разработения по проекта Сборник.

 

Тъй като Европейският съюз дава право на гражданска инициатива, подкрепена от най-малко 1 милион граждани от минимум три страни на ЕС, да подкани Европейската комисия да изработи или промени конкретен юридически акт, в Сборника са представени четири успешни европейски граждански инициативи. Първата е „Водата и санитарно-хигиенните условия са човешко право! Водата е обществено благо, а не стока!”, подкрепена от над 1,6 милиона граждани. Втората е „Един от нас” за зачитане достойнството и неприкосновеността на човешкия ембрион, подкрепена от над 1,7 милиона граждани. Третата инициатива е „Спрете вивисекцията” относно защитата на животни, използвани за научни цели, и е подкрепена от 1,17 милиона граждани. Четвъртата инициатива е във връзка с широко разпространения скептицизъм по отношение на ГМО и употребата на хербицида гликозат „Забрана на използването на глифозат и защита на хората и околната среда от токсични пестициди”, подкрепена от 1,78 млн. граждани.

 

Центърът за оценка на риска по хранителната верига беше представен Теодора Саракостова, Ана Николова и д-р Евгени Матеев. Те обясниха защо е актуална точно тази проблематика – безопасността на храните и гражданското участие в изработването на законодателство по безопасност на храните.

 

„Факт е, че Регламент №178 на Европейския парламент и на Съвета на Европа за общите принципи и изисквания на законодателството за безопасността на храните е в сила от януари 2002 г. и оттогава не е променян. Съществува необходимост от такива промени и те вече са предложени на Европейския орган по безопасност на храните. Своите коментари за тези промени са изпратили 20 заинтересовани страни, 15 търговски и стопански сдружения, 4 неправителствени организации, 1 институция и 1 гражданин. В последвалата обществената дискусия се включват 471 участника, като сред тях 153 заинтересовани страни от различни сектори. Това е пример как да се правят законодателни промени чрез успешна комуникация между всички заинтересовани страни”, обобщи д-р Евгени Матеев.

 

Сред основните промени на регламент 178 е подобряване на прозрачността; достъп до информация; повече правомощия и активност на НПО и на браншовите организации; по-строги правила, които да гарантират надеждност, обективност и независимост на изследванията на Европейския орган по безопасност на храните.

 

Институциите закъсняват с предоставянето на достоверна и навременна информация по теми, които широко се обсъждат в обществото. Затова битуват митове и мнения, които изобщо не се базират на научна информация. На този феномен в хода на дискусията обърна внимание Жана Величкова – представител на безалкохолната индустрия в България.

 

На затрудненията в достъпа на информация, които създават институциите за бизнеса, се спря Светла Чамова – изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България и председател на Съюза по хранителна промишленост: „Принудени сме да търсим новата информация в сайтовете на различните министерства, вместо да ни се изпраща персонализирано на имейли. За съжаление от четири месеца от Европейския орган по безопасност на храните също спряха да ни пускат информация по мейла и трябва да я търсим в сайта. А новостите ние публикуваме в нашите специализирани издания, които се четат от всички в бранша.”

 

Г-жа Чамова се спря и на проблема „обществени обсъждания проформа на нормативни документи”. Това се случва например, когато промени в нормативната уредба се публикуват за обществено обсъждане тихомълком, по време на коледните и новогодишните празници, когато заинтересованите организации нямат време да реагират.

 

Против даването на публичност на некомпетентни мнения на граждани и организации без никаква експертиза по отношение на детското хранене се изказаха проф. д-р Веселка Дулева от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и д-р Анелия Мекушинска от Министерство на здравеопазването.

 

Подкрепи ги и Светла Чамова от Асоциацията на месопреработвателите: „Голяма част от информацията в публичното пространство е недостоверна, но налагана агресивно. Ето защо Центърът за оценка на риска по хранителната верига трябва да излиза с достоверната и компетентна информация, когато се тиражират митове за храните и за тяхното производство. ЦОРХВ трябва да има база данни с експерти във всяка област, които да опровергават митовете, които се тиражират. Както например след „новината” за наркотик в лютеницата един лекар токсиколог от Военна болница разби с пет изречения това твърдение и повече никой не си позволи да говори подобни измислици”.

 

Жана Величкова от безалкохолната индустрия обобщи мнението на участниците в обществения форум: „Важно е да се изградят механизмите за ефективно гражданско участие в процеса на формиране на политики и законодателство, свързано с оценката на риска по хранителната верига; да се изгради културата на това участие; информацията за риска да е научно обоснована, за да не спорим с мнения, а с доказани аргументи. А истинските аргументи ги дава науката. Затова съм сигурна, че на базата на проекта ще се предложи действащ механизъм да се подобрява комуникацията на НПО и браншовите организации с държавните институции. Ако има платформа, на която всички НПО-та да си публикуват мненията, те няма да си ги сменят като носни кърпи. Ако има графа, в която всеки предложен нормативен акт да бъде придружен с анализ на риска и всяко решение да бъде обосновано и научно аргументирано, няма да бъде атакувано с лека ръка от неправителствения сектор.”

 

 

 

Източник: Научноизследователска организация за интеграция и сътрудничество