Проф. Русанка Ковачева: С рак на щитовидната жлеза може да се доживее до преклонна възраст с проследяване
Проф. Русанка Ковачева е сред най-добрите български специалисти в областта на рака на щитовидната жлеза. Тя е основен организатор на научния симпозиум „Тиреоиден карцином – новости в диагнозата, лечението и проследяването“, който ще се проведе на 16 и 17 март в столичния хотел „Сенс“. Разговаряме с нея за това какво представлява карцинома на щитовидната жлеза и има ли място за страх, когато чуем тази диагноза.
– Проф. Ковачева, има ли увеличена заболеваемост от рак на щитовидната жлеза?
Щитовидната жлеза се свързва не само с проблемите на йодния дефицит, но също така и с факта, че много често в нея се образуват възли, наричани популярно „гуша“. Честотата на възлестата гуша е много по-висока, отколкото разпространението на йодния дефицит и на заболяванията в резултат на нарушена тиреоидна функция. Тя е 24% сред българското население. При някои случаи на възлеста гуша е възможно наличие и на рак на щитовидната жлеза, т.е. някой от възлите да бъде злокачествен.
– Кои са факторите за появата на ракови клетки в щитовидната жлеза?
Облъчването на щитовидната жлеза (в началото на 20 век, например, се е правело рентгеново облъчване на сливиците на децата като противовъзпалително лечение), или натрупване в жлезата на радиоактивен йод, водят до различни генетични мутации. Някои от тях, на свой ред, довеждат до образуването на злокачествени възли. Факторите от околната среда не са толкова много, но сред тях са авариите в Чернобил и Фукушима. Ракови образувания могат да се получат, когато има лъчево въздействие, под влиянието на различни други мутагенни фактори, т.е. пренареждане на гените, или в резултат на все още неустановени причини.
– Възможно ли е доброкачествен възел на щитовидната жлеза да се превърне в злокачествен?
Това може да се случи изключително рядко. Обикновено, злокачественият възел започва като такъв, развива се постепенно, бавно и продължително, докато не настъпи клиничната му изява.
– Колко време може човек да носи такъв злокачествен възел преди нещо да го подсети да отиде на лекар?
Клетките на щитовидната жлеза се делят най-бързо в детската и младата възраст. След това този процес е много бавен. Необходимо е по-дълго време. Една такава мутация може да настъпи в най-ранна възраст, да стои в щитовидната жлеза, без да се изявява и човек може да си отиде от този свят без никаква проява на рак. Преди години, когато се правеха задължително аутопсии, се установяваше, че хора, починали от някакво друго заболяване имат малки ракови клетки образувания в щитовидната жлеза, които не са се проявили. Всичко това протича безсимптомно.
Тази Щитовидната жлеза има физиологични механизми, чрез които цялото количество йод, което попада в организма, да отива в нея, защото той й е нужен. Този механизъм е изработен в еволюцията на живия свят, като при бозайниците е най-силно развит. Една молекула йод да има в организма, тя ще отиде в щитовидната жлеза, защото този орган образува хормоните си чрез включването на молекули йод. Така, когато йодът е радиоактивен, той се натрупва в щитовидната жлеза и със своето лъчение облъчва уврежда ядрото на клетките, където се намират хромозомите и ДНК. Това води до синтезата на погрешно ДНК и до съответната пролиферация на злокачествен тумор.
– Независимо, че Националният раков регистър не поддържа данни редовно и най-актуалните са от 2013 г., какво показват наблюденията на лекарите, има ли завишеност на рака на щитовидната жлеза в последните години?
Според Националния раков регистър тази заболеваемост е около 1% от популацията. Ние, ендокринолозите наблюдаваме, че от оперираните пациенти в нашата болница, а тя е като Национален център, от всички оперирани болни, случаите на рак са около 4 – 4,5 на сто. Ракът на щитовидната жлеза е най-често срещаният ендокринен карцином, тъй като и нейните заболявания са най-честите от всички ендокринни. Той обаче има едно благоприятно качество.
– Карцином с благоприятно качество? Звучи странно.
Да, звучи странно, но е факт. В над 90% той е високо диференциран и неговото поведение не е толкова злокачествено, за разлика от карцинома на гърдата или на стомаха, например. Смъртността от рак на щитовидната жлеза е много ниска – под 1 процент. Това е един относително безопасно протичащ тумор, който може да бъде диагностициран и лекуван достатъчно рано и достатъчно добре, за да не застрашава живота на човека и по никакъв начин да не намалява преживяемостта.
– Как се лекува ракът на щитовидната жлеза?
Лечението му е комплексно, но има особености в зависимост от стадия, в който той е установен. Това може да стане хирургично, възможно е да се наложи прилагането на радиойодтерапия, понякога се налага повторна операция, но във всички случаи, преживяемостта е много добра. Съществено в лечението му е, че той има склонност да рецидивира, а това налага доживотно набюдение на тези пациенти.
Характерно за рака на щитовидната жлеза е, че може да се изяви в много ранна, млада възраст. Той е рядкост при децата, но не е рядък във възрастта между 20 и 40 години. Другият му пик е между 40 и 60 години.
– Възможно ли е жена, диагностицирана с рак на щитовидната жлеза, да забременее, износи и роди здраво дете?
При оперативна намеса, щитовидната жлеза се отстранява и нейната функция се замества с таблетки. Качеството на живот не се влошава по никакъв начин, не се намаляват възможностите за репродукция. Тези пациентки могат спокойно да забременеят, да износят, да родят и да отгледат здрави деца.
– Заболяванията на щитовидната жлеза, обикновено, се свързват с женския пол. Страдат ли от тях обаче и мъжете?
Действително, те са много по-чести при жените, отколкото при мъжете, но силният пол също не е застрахован. Тази честота, до известна степен, е свързана и с факта, че жените много по-често посещават лекар, по-често се консултират и правят профилактични прегледи, отколкото мъжете. При епидемиологични изследвания се установява четири – пет пъти по-голяма честота при жените, отколкото при мъжете.
В последните години японски учени изнесоха интересни факти, свързани с т. нар. микрокарцином, т.е. когато образуването е по-малко от 1 см. Те наблюдавали големи групи от пациенти с микрокарцином, при които не е предприето хирургично лечение, т.е. туморът е установен, но е имало само активно наблюдение – с ехография и друг изследвания. Те установяват, че при много малко от тези пациенти се наблюдава нарастване и метастази, и в изключително редки случаи се налага интервенция. Изводът им бил, че в определени случаи ракът на щитовидната жлеза е толкова ниско агресивен, че може да не се пристъпи към операция. Това означава хората да бъдат спокойни и да не изпадат в паника, когато чуят за тази диагноза.
Източник: Puls.bg